Призрачният град, който стои празен повече от век

В Каякьой има голямо училище. Има тесни улички, подредени с къщи, които криволичат и се издигат от двете страни на стръмна долина. В средата на града има старинен фонтан. Има и църкви – едната с гледка от хълм за милиони долари над синьото Егейско море.

Но през по-голямата част от последните 100 години тук не е имало хора, коментира CNN Travel.

Каякьой, в провинция Мугла в югозападна Турция, е истински призрачен град. Изоставен от своите обитатели и преследван от миналото. Това е паметник, замръзнал във времето – физическо напомняне за по-мрачни времена в Турция.

С хълмове, осеяни с безброй рушащи се сгради, които бавно се поглъщат от зеленина, и безкрайни гледки към изчезнали животи, това също е очарователно и изключително красиво място за посещение. През лятото, под ясно небе и пламтящи слънца, е достатъчно зловещо. Още повече в по-хладните сезони, обвити в планински или морски мъгли.

Преди малко повече от век Каякьой, или Левиси, както е известен, е бил оживен град с най-малко 10 000 гръцки православни християни, много от които са били занаятчии, които са живеели мирно заедно с мюсюлманските турски фермери в региона. Но в катаклизма около появата на Турция като независима република простият им живот бил преобърнат.

Напрежението със съседна Гърция след края на гръцко-турската война през 1922 г. довело до това, че и двете страни изгонили хора, свързани с другата част. За Каякьой това означава принудителен обмен на население с мюсюлмански турци, живеещи в Кавала, в днешния гръцки регион Македония и Тракия.

Но новопристигналите мюсюлмани се смята, че не са доволни от новия си дом, бързо се преместват и оставят Каякьой да се разпадне.


Продължителна тъга

Сред много малкото останали са бабата и дядото на Айсун Екиз, чието семейство днес управлява малък ресторант близо до главния вход на Каякьой, който сервира освежителни напитки на туристите, дошли да разгледат града. Историите за тези трудни години се предават от поколенията.

„Гръцкият народ плачеше, защото не искаше да си тръгне, казаха ми баба и дядо“, споделя Екиз, който сега продава ръчно изработени бижута на посетителите. – „Някои дори оставиха децата си при турски приятели, защото смятаха, че ще се върнат. Но те никога не го направиха”.

Екиз разказва, че семейството на нейните баба и дядо са били овчари и лесно са се адаптирали към живота в края на града. Повечето от техните колеги преселници, казва тя, не харесали да живеят в Каякьой, защото стените на къщите са боядисани в синьо – за да предпазват от скорпиони или змии.

Парчета от този син цвят все още могат да се видят по оцелелите стени на около 2500 къщи, които съставляват Kayaköy, въпреки че малко други декоративни щрихи са оцелели след десетилетия, оставени на стихиите.

Джейн Акатай, съавтор на „Пътеводител за Каякьой“, споделя, че една от причините за изоставянето на града е може би осезаемата тъга, която витае над мястото след трагичните събития от 20-те години на миналия век. Природата също е изиграла своята роля в унищожаването на създаденото от човека.

Земетресения и бури

„Имаше земетресения, имаше бури. Климатът, времето, дъждовните бури… всичко е повлияло на това интересно място“, казва тя. – „И също така с годините хоросанът, който ги държи заедно, се разпадна и нещата се разпадат, ако не се грижиш за тях.“

Днешните посетители плащат такса от три евро в малък павилион на главния път, преди да влязат в Kayaköy. Оттам те могат да се скитат пеша нагоре и надолу по неговите понякогашни стръмни и неравни алеи и улички. Има табели на входа на училището, църквите и чешмата.

Струва си да отделите няколко часа, за да разгледате всичко. С малко посетители, освен случайни туристически групи по време на пиковите периоди, е лесно да си представите как някога е кипял живот, не на последно място на стария градски площад, където местните мъже някога са се събирали да пият чай и да си разказват истории.

Повечето от къщите, които са били построени през века преди изоставянето, сега са загубили покривите си и срутените им стени са обраснали с растителност. Някои къщи имат ями в мазето си, някога използвани за дъбене на кожи за кожа – обущарството е било обичайна професия тук.

Много от тях все още имат непокътнати цистерни – от решаващо значение за съхранение на вода в град без водопровод.

Една от най-забележителните сгради в града е Горната църква, голяма структура от избледнели розови стени с циментова замазка и тавани с вареловидни сводове. За съжаление, сградата е запечатана поради порутеното си състояние, въпреки че можете да се разгледате отвън от различни ъгли.

На най-високата вътрешна точка на града руините на старата училищна сграда на Kayaköy предлагат гледка към главната църква и къщите под нея. Днес на кол над сградата се вее турско знаме.

Има маркирани туристически пътеки, които минават през Kayaköy от близките градове, но е лесно да се изгубите, скитайки се по улиците. Някои улички се превръщат в задънени улички. Отворени врати и стълбища примамват навсякъде (въпреки че поради окаяното състояние на много от сградите посетителите са помолени да се въздържат от влизане).

А долу, през гъсто залесения хълм, са блестящите води на Егейско море. Това е невероятна гледка – и такава, каквато са я имали и дните, когато Каякьой е бил изпълнен с живот.