Света София
Голямата джамия Света София / Ayasofya-i Kebir Cami-i Şerifi, която със своята новаторска архитектура, богата история, религиозно значение и необикновени характеристики се бори с времето от векове, е най-голямата източноримска църква в Истанбул. Строена три пъти на едно и също място, тя е най-старата и най-бързо завършената катедрала в света. Със своите спиращи дъха куполи, които сякаш висят във въздуха, монолитни мраморни колони и несравними мозайки, е едно от чудесата на световната архитектурна история. Самата ослепителна красота на джамията с великолепната игра на пространство, светлина и цветове предизвиква поклонение у вярващия! Хаджи Софѝя позира на земята на първия хълм на Истанбул, точно на върха на историческия полуостров, заобиколен от Мраморно море, Босфора и Златния рог от три страни.
Когато е построена за пръв път, тя е наречена Мегале Еклезия (Голяма църква), но след V в. започва да се нарича Хагия София (Светата мъдрост). Църквата е била мястото, в което са били коронясвани владетелите, а също така е била и най-голямата действаща катедрала в града през византийския период. Първата църква е построена от император Констанций (337-361) през 360 г. Първата църква е била покрита с дървен покрив и разширена вертикално (базилика), но въпреки това е била опожарена след обществения бунт, който се е състоял през 404 г. в резултат на разногласията между съпругата на император Аркадий (395-408 г.) - императрица Евдокия, и истанбулския патриарх Йоан Хризостом, който е бил заточен. Мозаечният портрет на патриарха все още може да бъде видян на стената на тимфанона, разположена в северната част на Хаджи София. Не са открити останки от първата църква; въпреки това се предполага, че тухлите, намерени в хранилището на джамията с марка "Мегале Еклезия", принадлежат на първия строеж.
Втората църква е реконструирана от император Теодосий II (408-450) през 415 г. Известно е, че тази базиликална постройка съдържа пет кораба и монументален вход; тя също е покрита с дървен покрив. Църквата е разрушена на 13 януари 532 г. след обществения бунт (бунтовете на Ника), състоял се през петата година от управлението на император Юстиниан (527-565), когато "сините", които представляват аристократите, и "зелените", които представляват търговците и занаятчиите в обществото, си сътрудничат срещу империята. Останките, открити по време на разкопките, ръководени от А. М. Шейндер от Немския археологически институт в Истанбул, на 2 м под нивото на земята, включват стъпала, принадлежащи на пропилона (монументалната врата), основи на колони и части с агнешки релефи, които представляват 12-те апостоли. Освен това в западната градина могат да се видят и други архитектурни елементи, които принадлежат на монументалния вход.
Днешната Хагия София (на турски: Ayasofya, на латински: Sancta Sophia, на испански: Santa Sofia, на руски: Собор Святой Софии, буквално: Свещена мъдрост или Божествена мъдрост) е третата сграда, построена на същото място, с различно архитектурно разбиране от своите предшественици. Агия София се смята за въплъщение на византийската архитектура и също така се казва, че променя историята на архитектурата. По заповед на император Юстиниан тя е построена от Антемий (математик) от Тралес (днешен Айдън) и Исидорос (геометрик и инженер) от Милетос (днешен Балат). Строежът започва през 532 г., завършва за пет години и е открит за поклонение на 27 декември 537 г. с голяма церемония. Източниците сочат, че в деня на откриването на Хагия София император Юстиниан влязъл в храма и казал: "Господарю мой, благодаря ти, че ми даде възможност да създам такова място за поклонение", а след това последвали думите "Сюлейман, победих те", имайки предвид храма на Сюлейман в Йерусалим. Роякът земетресения, които сполетяват Константинопол от 7 май 558 г. до след 546 и 557 г., са разрушителни. Куполът на Хаджи Софията се срутил и хиляди къщи не издържали на магнитуда на трусовете.
През април 1204 г. венецианците и кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход разграбват Агия София и византийския град Константинопол, което се смята за шокиращо предателство сред християните. Кръстоносният благородник Балдуин Фландърски е коронясан за император в Агия София, но повечето византийци отказват да го признаят и империята се разпада на четири малки независими държави.
Третият строеж на Хаджи Софийската джамия съчетава в дизайна си трите традиционни базиликални плана с плана на централния купол. Постройката има три кораба, една апсида и два притвора, вътрешен и външен. Дължината от апсидата до външния нартекс е 100 м, а ширината - 69,5 м. Височината на купола от нивото на земята е 55,60 м, а радиусът е 31,87 м в посока от север на юг и 30,86 в посока от изток на запад.
Император Юстиниан заповядва на всички провинции под негово управление да изпратят най-добрите архитектурни произведения, които да бъдат използвани в строежа, за да може Хаджи София да бъде по-голяма и величествена. Колоните и мраморът, използвани в конструкцията, са взети от древни градове в и около Анатолия и Сирия, като Аспенд Ефес, Баалбек и Тарса. Белите мрамори, използвани в конструкцията, са от остров Мраморно море, зеленият порфир - от остров Егрибоз, розовите мрамори - от Афион, а жълтите - от Северна Африка. Декоративните покрития на вътрешните стени са създадени чрез разделяне на единични мраморни блокове на две и комбинирането им, за да се създадат симетрични форми. Освен това структурата включва колони, донесени от храма на Артемида в Ефес, които се използват в наосите, както и 8 колони, донесени от Египет, които поддържат куполите.
Структурата има общо 104 колони, 40 в долната и 64 в горната галерия. Всички стени на Агиа София, с изключение на тези, покрити с мрамор, са украсени с изключително красиви мозайки. За направата на мозайките са използвани злато, сребро, стъкло, теракота и цветни камъни. Растителните и геометричните мозайки са от VI в., докато фигуралните мозайки датират от периода на иконоборството. По време на източноримския период Хаджи София е била църквата на империята и в резултат на това е била мястото, където са били коронясвани императорите. Зоната, която се намира вдясно от наоса, където настилката е покрита с разноцветни камъни, създаващи преплитащ се кръгъл дизайн (омфалион), е частта, в която са били коронясвани източноримските императори.
Когато султан Мехмет Завоевателя завладява Константиние (По време на османския период на управление на турски език за Истанбул се използват следните имена: Константиние, Станполис, Дерсаадет, Аситан), той я превръща в своя имперска джамия. По време на управлението на Мурад III към страните на Хаджи София са добавени контрафорси, за да се предотврати срутването ѝ, от историческия архитект Синан, който ще се вдъхнови от древната постройка и ще слее стила ѝ с ислямското изкуство и естетика в поредица от Големи джамии. Хаджи Софията, чиито куполи и стени се срутват многократно по време на източноримския период, никога повече не се срутва след ремонта на архитекта Синан въпреки многото големи земетресения в Истанбул.
От времето на султан Фатих Мехмет Хан всеки султан се стреми да украси още повече Хаджи София и тя се превръща в цял комплекс с постройки като михраб, минбар, трибуна, минарета, султанска канцелария, шадирван (чешма с вода за ритуално измиване), медресе, библиотека и кухня. Освен това по време на османския период се отдава голямо значение на вътрешната украса на джамията Хаджи Софи. Хаджи Софѝя е украсена с най-елегантните образци на турското изкуство като калиграфия и плочки и храмът придобива нови естетически стойности. По този начин истанбулската Хагия София не само е превърната в джамия, но и това общо наследство на човечеството е запазено и подобрено. Тя продължава съществуването си с добавянето на османски архитектурни елементи, но след 4 години затваряне за обществеността джамията Агия София е обявена за музей с решение на Министерския съвет от 24.11.1934 г. и служи като "Мемориален музей", който се държи от Главна дирекция на Министерството на културното наследство и музеите. Според акт от 1936 г., Хаджи Софията е регистрирана като "Ayasofya-i Kebir Camii Şerifi от името на Фондация "Фатих Султан Мехмед" за maoseleum, akaret, muvakkithane и madrasah на 57 pafta, 57 island и 7 парцел. От 1985 г. Хаджи Софѝя е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като раздел, наречен "Исторически зони на Истанбул", който включва и други големи исторически сгради и паметници в Истанбул. Днес тя е забележителност на Истанбул и една от най-посещаваните забележителности в Тюркия.
На 10 юли 2020 г. турският съд отменя постановлението на кабинета от 1934 г., с което джамията "Хаджи Софѝя" е превърната в музей, като подпомага повторното ѝ използване като джамия след 86-годишно прекъсване. Съдиите решават, че тъй като Хаджи Софийската джамия е собственост на Фондацията / Вакъфа на Фатих Султан Мехмет Хан, правителството няма право да променя статута ѝ. Завладяването на Истанбул дава титлата на римски император на Фатих султан Мехмед хан и притежава всички имоти, регистрирани на византийската династия, и създава "Комплекс Фатих и фондация Хаджия София Ал-Кабер".В уакфията на Фатих султан Мехмед (документ за дарение/харта на фондацията), написана върху 66-метрова добре запазена кожа от газела, се казва: "Нека проклятието на Аллах, ангелите и всички хора да бъде върху всеки, който промени дори едно от условията, управляващи тази фондация. " Султан Фатих нарича Голямата джамия Хаджия София "kenise-i nefise-i münakkase" в своя вагфий, което в превод от османотурски означава "[изящно] орнаментираната църква".
Когато е построена за пръв път, тя е наречена Мегале Еклезия (Голяма църква), но след V в. започва да се нарича Хагия София (Светата мъдрост). Църквата е била мястото, в което са били коронясвани владетелите, а също така е била и най-голямата действаща катедрала в града през византийския период. Първата църква е построена от император Констанций (337-361) през 360 г. Първата църква е била покрита с дървен покрив и разширена вертикално (базилика), но въпреки това е била опожарена след обществения бунт, който се е състоял през 404 г. в резултат на разногласията между съпругата на император Аркадий (395-408 г.) - императрица Евдокия, и истанбулския патриарх Йоан Хризостом, който е бил заточен. Мозаечният портрет на патриарха все още може да бъде видян на стената на тимфанона, разположена в северната част на Хаджи София. Не са открити останки от първата църква; въпреки това се предполага, че тухлите, намерени в хранилището на джамията с марка "Мегале Еклезия", принадлежат на първия строеж.
Втората църква е реконструирана от император Теодосий II (408-450) през 415 г. Известно е, че тази базиликална постройка съдържа пет кораба и монументален вход; тя също е покрита с дървен покрив. Църквата е разрушена на 13 януари 532 г. след обществения бунт (бунтовете на Ника), състоял се през петата година от управлението на император Юстиниан (527-565), когато "сините", които представляват аристократите, и "зелените", които представляват търговците и занаятчиите в обществото, си сътрудничат срещу империята. Останките, открити по време на разкопките, ръководени от А. М. Шейндер от Немския археологически институт в Истанбул, на 2 м под нивото на земята, включват стъпала, принадлежащи на пропилона (монументалната врата), основи на колони и части с агнешки релефи, които представляват 12-те апостоли. Освен това в западната градина могат да се видят и други архитектурни елементи, които принадлежат на монументалния вход.
Днешната Хагия София (на турски: Ayasofya, на латински: Sancta Sophia, на испански: Santa Sofia, на руски: Собор Святой Софии, буквално: Свещена мъдрост или Божествена мъдрост) е третата сграда, построена на същото място, с различно архитектурно разбиране от своите предшественици. Агия София се смята за въплъщение на византийската архитектура и също така се казва, че променя историята на архитектурата. По заповед на император Юстиниан тя е построена от Антемий (математик) от Тралес (днешен Айдън) и Исидорос (геометрик и инженер) от Милетос (днешен Балат). Строежът започва през 532 г., завършва за пет години и е открит за поклонение на 27 декември 537 г. с голяма церемония. Източниците сочат, че в деня на откриването на Хагия София император Юстиниан влязъл в храма и казал: "Господарю мой, благодаря ти, че ми даде възможност да създам такова място за поклонение", а след това последвали думите "Сюлейман, победих те", имайки предвид храма на Сюлейман в Йерусалим. Роякът земетресения, които сполетяват Константинопол от 7 май 558 г. до след 546 и 557 г., са разрушителни. Куполът на Хаджи Софията се срутил и хиляди къщи не издържали на магнитуда на трусовете.
През април 1204 г. венецианците и кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход разграбват Агия София и византийския град Константинопол, което се смята за шокиращо предателство сред християните. Кръстоносният благородник Балдуин Фландърски е коронясан за император в Агия София, но повечето византийци отказват да го признаят и империята се разпада на четири малки независими държави.
Третият строеж на Хаджи Софийската джамия съчетава в дизайна си трите традиционни базиликални плана с плана на централния купол. Постройката има три кораба, една апсида и два притвора, вътрешен и външен. Дължината от апсидата до външния нартекс е 100 м, а ширината - 69,5 м. Височината на купола от нивото на земята е 55,60 м, а радиусът е 31,87 м в посока от север на юг и 30,86 в посока от изток на запад.
Император Юстиниан заповядва на всички провинции под негово управление да изпратят най-добрите архитектурни произведения, които да бъдат използвани в строежа, за да може Хаджи София да бъде по-голяма и величествена. Колоните и мраморът, използвани в конструкцията, са взети от древни градове в и около Анатолия и Сирия, като Аспенд Ефес, Баалбек и Тарса. Белите мрамори, използвани в конструкцията, са от остров Мраморно море, зеленият порфир - от остров Егрибоз, розовите мрамори - от Афион, а жълтите - от Северна Африка. Декоративните покрития на вътрешните стени са създадени чрез разделяне на единични мраморни блокове на две и комбинирането им, за да се създадат симетрични форми. Освен това структурата включва колони, донесени от храма на Артемида в Ефес, които се използват в наосите, както и 8 колони, донесени от Египет, които поддържат куполите.
Структурата има общо 104 колони, 40 в долната и 64 в горната галерия. Всички стени на Агиа София, с изключение на тези, покрити с мрамор, са украсени с изключително красиви мозайки. За направата на мозайките са използвани злато, сребро, стъкло, теракота и цветни камъни. Растителните и геометричните мозайки са от VI в., докато фигуралните мозайки датират от периода на иконоборството. По време на източноримския период Хаджи София е била църквата на империята и в резултат на това е била мястото, където са били коронясвани императорите. Зоната, която се намира вдясно от наоса, където настилката е покрита с разноцветни камъни, създаващи преплитащ се кръгъл дизайн (омфалион), е частта, в която са били коронясвани източноримските императори.
Когато султан Мехмет Завоевателя завладява Константиние (По време на османския период на управление на турски език за Истанбул се използват следните имена: Константиние, Станполис, Дерсаадет, Аситан), той я превръща в своя имперска джамия. По време на управлението на Мурад III към страните на Хаджи София са добавени контрафорси, за да се предотврати срутването ѝ, от историческия архитект Синан, който ще се вдъхнови от древната постройка и ще слее стила ѝ с ислямското изкуство и естетика в поредица от Големи джамии. Хаджи Софията, чиито куполи и стени се срутват многократно по време на източноримския период, никога повече не се срутва след ремонта на архитекта Синан въпреки многото големи земетресения в Истанбул.
От времето на султан Фатих Мехмет Хан всеки султан се стреми да украси още повече Хаджи София и тя се превръща в цял комплекс с постройки като михраб, минбар, трибуна, минарета, султанска канцелария, шадирван (чешма с вода за ритуално измиване), медресе, библиотека и кухня. Освен това по време на османския период се отдава голямо значение на вътрешната украса на джамията Хаджи Софи. Хаджи Софѝя е украсена с най-елегантните образци на турското изкуство като калиграфия и плочки и храмът придобива нови естетически стойности. По този начин истанбулската Хагия София не само е превърната в джамия, но и това общо наследство на човечеството е запазено и подобрено. Тя продължава съществуването си с добавянето на османски архитектурни елементи, но след 4 години затваряне за обществеността джамията Агия София е обявена за музей с решение на Министерския съвет от 24.11.1934 г. и служи като "Мемориален музей", който се държи от Главна дирекция на Министерството на културното наследство и музеите. Според акт от 1936 г., Хаджи Софията е регистрирана като "Ayasofya-i Kebir Camii Şerifi от името на Фондация "Фатих Султан Мехмед" за maoseleum, akaret, muvakkithane и madrasah на 57 pafta, 57 island и 7 парцел. От 1985 г. Хаджи Софѝя е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като раздел, наречен "Исторически зони на Истанбул", който включва и други големи исторически сгради и паметници в Истанбул. Днес тя е забележителност на Истанбул и една от най-посещаваните забележителности в Тюркия.
На 10 юли 2020 г. турският съд отменя постановлението на кабинета от 1934 г., с което джамията "Хаджи Софѝя" е превърната в музей, като подпомага повторното ѝ използване като джамия след 86-годишно прекъсване. Съдиите решават, че тъй като Хаджи Софийската джамия е собственост на Фондацията / Вакъфа на Фатих Султан Мехмет Хан, правителството няма право да променя статута ѝ. Завладяването на Истанбул дава титлата на римски император на Фатих султан Мехмед хан и притежава всички имоти, регистрирани на византийската династия, и създава "Комплекс Фатих и фондация Хаджия София Ал-Кабер".В уакфията на Фатих султан Мехмед (документ за дарение/харта на фондацията), написана върху 66-метрова добре запазена кожа от газела, се казва: "Нека проклятието на Аллах, ангелите и всички хора да бъде върху всеки, който промени дори едно от условията, управляващи тази фондация. " Султан Фатих нарича Голямата джамия Хаджия София "kenise-i nefise-i münakkase" в своя вагфий, което в превод от османотурски означава "[изящно] орнаментираната църква".
Екскурзии и почивки до Света София
