Италия
Италия, държава в южната част на Централна Европа, заемаща полуостров, който се вдава дълбоко в Средиземно море. Италия включва едни от най-разнообразните и живописни пейзажи на Земята и често е описвана като страна с форма на ботуш. На широкия й връх се издигат Алпите, които са сред най-суровите планини в света. Най-високите точки на Италия се намират по протежение на Монте Роза, чийто връх се намира в Швейцария, и по протежение на Мон Блан, чийто връх се намира във Франция. От западните Алпи се разкрива пейзаж от алпийски езера и издълбани от ледници долини, които се простират до река По и Пиемонт. Тоскана, на юг от Цизалпийския регион, е може би най-известният регион в страната. От централните Алпи, които се простират по дължината на страната, се излъчва високата Апенинска верига, която се разширява близо до Рим и обхваща почти цялата ширина на Италианския полуостров. На юг от Рим Апенините се стесняват и са заобиколени от две широки крайбрежни равнини, едната от които гледа към Тиренско, а другата - към Адриатическо море. Голяма част от долната част на Апенините е почти дива природа, където се срещат редица видове, рядко срещани другаде в Западна Европа, като диви свине, вълци, аспиди и мечки. Южните Апенини са и тектонично нестабилни, с няколко активни вулкана, включително Везувий, който от време на време изхвърля пепел и пара във въздуха над Неапол и неговия осеян с острови залив. В дъното на страната, в Средиземно море, се намират островите Сицилия и Сардиния.
Политическата география на Италия е обусловена от този суров пейзаж. С малко преки пътища между тях и с традиционно трудно придвижване от една точка до друга, италианските градове имат история на самостоятелност, независимост и взаимно недоверие. Днес посетителите отбелязват колко различен е един град от друг, колко забележими са разликите в кухнята и диалекта, както и многото фини различия, които правят Италия да изглежда не толкова като единна нация, колкото като съвкупност от културно свързани точки в необичайно приятна среда.
В продължение на повече от 3000 години италианската история е белязана от епизоди на временно обединение и продължително разделение, на междуобщински борби и провалени империи. Вече повече от половин век жителите на Италия живеят в мир и се радват на висок стандарт на живот и силно развита култура.
Макар че археологическите находки се простират десетки хиляди години назад, италианската история започва с етруските - древна цивилизация, възникнала между реките Арно и Тибър. Етруските са изместени през III в. пр.н.е. от римляните, които скоро стават главната сила в средиземноморския свят и чиято империя се простира от Индия до Шотландия през II в. пр.н.е. Тази империя рядко била сигурна, не само поради нежеланието на покорените народи да останат покорени, но и поради борбата за власт между конкуриращите се римски политически фракции, военни лидери, семейства, етнически групи и религии. Римската империя пада през V в. след поредица от варварски нашествия, при които хуни, лангобарди, остготи и франки - предимно предишни поданици на Рим - завладяват части от Италия. Управлението е сведено до нивото на градовете-държави, въпреки че през XI в. норманите успяват да създадат скромна империя в Южна Италия и Сицилия.
Политическата география на Италия е обусловена от този суров пейзаж. С малко преки пътища между тях и с традиционно трудно придвижване от една точка до друга, италианските градове имат история на самостоятелност, независимост и взаимно недоверие. Днес посетителите отбелязват колко различен е един град от друг, колко забележими са разликите в кухнята и диалекта, както и многото фини различия, които правят Италия да изглежда не толкова като единна нация, колкото като съвкупност от културно свързани точки в необичайно приятна среда.
В продължение на повече от 3000 години италианската история е белязана от епизоди на временно обединение и продължително разделение, на междуобщински борби и провалени империи. Вече повече от половин век жителите на Италия живеят в мир и се радват на висок стандарт на живот и силно развита култура.
Макар че археологическите находки се простират десетки хиляди години назад, италианската история започва с етруските - древна цивилизация, възникнала между реките Арно и Тибър. Етруските са изместени през III в. пр.н.е. от римляните, които скоро стават главната сила в средиземноморския свят и чиято империя се простира от Индия до Шотландия през II в. пр.н.е. Тази империя рядко била сигурна, не само поради нежеланието на покорените народи да останат покорени, но и поради борбата за власт между конкуриращите се римски политически фракции, военни лидери, семейства, етнически групи и религии. Римската империя пада през V в. след поредица от варварски нашествия, при които хуни, лангобарди, остготи и франки - предимно предишни поданици на Рим - завладяват части от Италия. Управлението е сведено до нивото на градовете-държави, въпреки че през XI в. норманите успяват да създадат скромна империя в Южна Италия и Сицилия.
